Череша „Переста белвица“
Стар местен сорт череша, свързан с Кюстендилския край, включен в списъците на застрашените от изчезване местни сортове.
гастрономически профил
Общо описание
Переста белвица е стар български сорт череша, вписван и днес сред местните сортове, застрашени от изчезване. Като сортоподдържащото лице е Институтът по земеделие – Кюстендил. Това е важно, защото показва, че сортът не е само исторически спомен, а част от официално разпознатия агробиоразнообразен фонд на България.
Исторически контекст
Историческата следа за сорта минава през кюстендилската опитна и селекционна традиция. В историческата справка на Института по земеделие – Кюстендил е отбелязано, че още през 40-те години там се провеждат помологични изучавания именно на Едра белвица, Переста белвица и Обикновена белвица. Това означава, че сортът е бил достатъчно важен и устойчиво разпознаваем, за да бъде обект на специално научно наблюдение, а не просто локално битово название.
За разлика от Ръждавичка белвица, за която има по-ясни препратки към конкретни землища, при Переста белвица в достъпните източници локализацията е по-общо „Кюстендилско“, а не устойчиво вързана към едно-единствено село.
Перестата белвица е посочена като мутантна форма на сорта Раждавичка белвица. Тази информация идва от локално-исторически публикации и повторяеми препратки, свързани с историята на кюстендилското овощарство.
Агрономични и вкусови характеристики
С висока сигурност може да се каже, че в по-стар източник сортът е отнесен към средноранните череши в Кюстендилско.
Име и синоними
Ключовата дума тук е „белвица / беловица“. Лингвистичното изследване на Мая Влахова-Ангелова показва, че названието бел(о)вица в българската народна таксономия може да означава различни плодове според региона, а в Кюстендилско е засвидетелствано и за череши. В същото изследване, стъпило върху по-стар източник от 1959 г. – „Овощарството в Кюстендилска околия“ – Переста белвица и Ръждавичка белвица са назовани като „средноранни сортове, отглеждани в Кюстендилско“. Това е много ценна следа, защото съчетава езиково, помологично и регионално свидетелство.
Етимологично „белвица“ вероятно е свързано с белезникав / светъл тон в плода или основния фон на кожицата.